В тази платформа за културна медиация, в която се интересуваме от пресечните точки на
изкуствата със социалния контекст на развитието му, представям пърформанса
“ИСКАМ”, посветен на човешките взаимоотношения и динамиката им на зависимост,
отчуждение или интерзависимост.

Събитието се състои в софийския център за съвременно изкуство и танц “Derida”. В това
пространство за среща на артисти и тяхната публика се играе пърформанса “ИСКАМ”,
който чрез красотата на танца разкрива действителността, в която най-силните копнежи
по същинско свързване с някого са отказани.

Още от заглавието, по този начин изписано, сякаш истерично изкрещено,
представлението задава вибрацията на неистовите емоции, когато непримиримостта от
липсата на желаното е най-силна, а празнотата в душата от неосъществеността е
безмерна. Тези кризисни емоции са представени през психологизма на танца и звука, от
изключително интензивните и резки движения на тялото до изричаните накъсани думи в
бляна по синхрон между двама.

 

Интеракциите между героите с похвата на контактния танц са своеобразните сюжети на
взаимоотношенията. Започва със свързването, заедността на двама души и преминава в
зависимостта на единия от другия в ролите на спасителя и нуждаещия се. После следват
безнадеждните жестове на агония в момента, когато отчуждението настъпва и
вътрешният драматизъм расте.

В хода на пърформанса се прокрадва и идеята за продължаването напред на двамата
души поотделно и това, че носят частички от другия в себе си. Така любовта, която
веднъж е била, винаги ще бъде.

стойката на глава с ръката

Стойката на глава, в която танцьорите по няколко пъти в началото, по време и в края на
представлението застават наобратно, с главата надолу, затваря композицията. Тя като
символ показва преобръщането на разбирането за взаимоотношения между двама. Този
важен детайл настоява на концепцията за излизане от идеята за взаимоотношения,
базирани на зависимост, и утвърждава идеята за чисти взаимоотношения между две
човешки същества.

В крайна сметка, както Кант философства, изкуството не може да бъде сведено напълно
до съдържанието си. Естетическите идеи на изкуството, раждащи се от въображението,
не ни оставят лесно, карат ни да мислим много върху тях, да продължаваме да го
съзерцаваме произведението, без да се откъсваме от него и без да формираме крайна
представа за това изкуството. Така че в това съзерцание пърформансът “ИСКАМ” оставя
зрителя да открива.